Български Театър-Том ІІ

НЯКОЛКО ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ

През 2000 г. Университетско издателство „Св. Кл. Охридски" отпечата том I от поредицата „Български театър. Документални материали", пред ставящ автентичните свидетелства за „случването" на нашия театър в първите две десетилетия след Освобождението. Чрез събраните в този том документи ние, съставителите на поредицата1, имахме за цел да предоставим на читателя обективната възможност да проследи стъпка по стъпка процеса на зараждане, „прохождане", постепенно стабилизиране и утвърждаване на професионалния ни театър и да го осмисли в контекста както на националното, така и на общоевропейското културно развитие. Принципите на селекция останаха същите и при съставянето на настоящия, II том от поредицата, обхващащ времето от 1900 до 1917 г. Този времеви отрязък отдавна е определен от историците като период на ускорена „модернизация" и „европеизация" на страната, обхващаща всички сфери на обществения живот - икономическа, политическа и най-вече културна. Новите ментални нагласи и социо-културни потребности рефлектират и върху театъра, който навлиза в нов етап от своето развитие - етап на същинско професионализиране, идейно-художествено самоопределяне и утвърждава не в ролята му на национално представителна културна институция.