Последния възрожденец. Автентичният Димитър Талев

ПРЕДГОВОР

Близкият приятел на Димитър Талев, писателят Емилиян Станев, го нарича „последният възрожденец". Като изтъква безмерната любов към родната му Македония, за която той с жар, всеотдайност и ентусиазъм на Паисий Хилендарски отдава живота си и посвещава всичките си исторически романи, за да разкрие злощастната й съдба през вековете и героичната борба на македонските българи за освобождение. И той обобщава:

„Естетиката, етиката и каузата тук вървят ръка заръка. Ето откъде идваше тази сила на нашите писатели-възрожденци. Същото може да се каже и за Ботев, Захари Стоянов, както и за Йовков. Сега същото вече трудно може да се каже за други наши писатели. Но ето изведнаж изниква едно съвсем несъвременно изключение, което бележи един тематичен поврат към нашето минало. Един нов глас заговори отново за мрачното робство и за народните борби със сила и справдивост, с каквато отдавна не се е говорило. Това „несъвременно изключение" са романите на Димитър Талев"

Фактът, че вече повече от 40 години след смъртта на Димитър Талев все още не е издадена негова биография, ме подтикна да публикувам в настоящата си документална хроника данни за неговия изключително интересен и драматичен живот и богатото му творчество, които могат да послужат за градиво на бъдещите му биографи. В тази си задача получих ценно съдействие от сина му Братислав Талев, за което му изказвам голямата си благодарност....