Първичен грях

Тази година поетът Васил Златарев навършва зряла възраст - 70 години. Ще помислите, че късно е прописал? Не... Късно го отвързаха. Но като ранно пиле пее. Позволяваме си този начин на исказ, защото Златарев и в най-лиричните си произведения влага тънка ирония.

Макар да е известен в литературните среди като бохема, той никога не е обръщал гръб на обществените и политическите проблеми, изобщо на големите неща от живота.

Издал е 11 книги, между които „Единак", „Келнер, сметката", „Пазарът", „Вик от пещерата"..., но колкото и да вика, си остана в нея както и целокупният български народ.

Да е жив и здрав. Той е твърде различен автор и има още какво да очакваме от него.

в. „Моята вяра"

Латерни

Небето бавно легна на паважа

и всичко стана пурпурно кафяво.

И няма кой кому какво да каже –

чадъри и коли се разминават.

И как да те открия под скафандрите,

под звуците на тоя дьждопад?

Покрай сергиите, по булевардите —

като латерни всички се въртят.

Латерните. Отдавна непотребни са.

Антика смешна —ужким весели.

Под навеса продават стари гребени,

огледала, помади... и вали.

Дори не мога да намеря себе си.

Пищят коли, задавя се градът.

По ъглите продават вместо гребени

илюзии... и мътни локви спят.

2007 г.