Пловдивска хроника

Летопис на отзвучалия градски живот, една хроника на вечния град, на пъстрия, космополитен Пловдив от началото на ХХ в.

„Моята задача в тая книга е скромна: да възстановя по памет живота в Пловдив... какъвто съм го видял и почувствал... Лаская се от мисълта, че все някому това ще до трябва, когато... настане време да се сглобява пъстрата историческа мозайка на нашия голям и хубав град.“

Никола Алваджиев

Най-интересното в тази книга е, че тя е написана с една точност, на която може да за види всеки етнограф, и с една образност и художествена проницателност, които рядко се удават даже на талантливи творци.

Ние имаме много описания, истории и въобще книги, посветени на села и градове, но може спокойно да се каже, че в нито една от тези книги, даже в най-добрите между тях, възкресяването на един град не е осъществено с такава сила на внушението, в такива детайли и пълнота на изображението, както е направено това в книгата на Алваджиев за Пловдив.

Третото издание на „Пловдивска хроника“ е разширено и допълнено с материали от личния архив на автора.

Предговор от автора

Известен е бил Пловдив със своята красота още в античния свят. Понамаляла тя в средните векове, защото градът неведнъж бил разрушаван от варварски племена, а през петвековната робия мюсюлманите нямали желание да развалят кефа си за градеж на дворци с колони и капители, с мозайки и мраморни статуи или да запазят останалото от стари времена. Онова, което оцеляло след пожарите и грабежите, когато конниците на Аала Шахин превзели града В 1364 г., като че било достатъчно за потомците им, та през петвековното робство Пловдив повяхва, както изоставена жена, когато хубостта и е вече отшумял спомен.

Освобождението завари града такъв, каквито са били всички по-големи селища В страната - със схлупени, ниски къщи, почти никакви обществени постройки, криви тесни улици, из които прахоляците лете вият хоро, а зиме тънат в непроходима кал, неравни мегдани и кьорсокаци, хора в износени салтамарки, с оскубани калпаци или избелели фесове и липса на най-обикновена хигиена вкъщи и навън. Багри за окото имало само по тепетата, в прибулените от сребриста омара брегове на Марица, в безбрежието на равнината, прикътана между вечно умисления Балкан и теменужносинята Родопа. Най-много от тази прелест била се запазила В Трихълмието, дето още се намирали от старите дву- и триетажи къщи на някогашните чорбаджии, с еркери и тежки порти, с комини като разперени птичи криле, с бунари и кичести лозници, с пръснати из дворовете големи кюпове. Къщи с многопрозоречни предници и високи оградни зидове и зад тях спретнати градинки с шибой и здравец, с гергини и червени карамфили, а вътре с плюшени пердета, скемлета от „Вена", тежки гоблени, хамами и мутваци.

Макар и неугледен, свиден бил Пловдив на нашите баби и деди, а след тях бащите ни почнали да се гордеят с него, защото изпод вехтории те вече надничал засменият образ на един нов и спретнат, град.

От поколението, когато руският кавалерийски капитан Бураго доне се на 4/16 януари 1878 г. свободата на Пловдив, никой не е останал, та да разкаже каква заплаха висяла на 3 януари над седмохълмия град. Турците опитали да го запалят, но чуждите консули се намесили, а в същото време връхлетял ескадронът на капитана и предотвратил опасността.

Книгата ми не е нито роман, нито научен труд, а летопис на отзвуча¬лия градски живот, една хроника, която започва от първите години на XX в. и продължава до обявяването на Балканската война в 1912 г. Хроника на местния живот, описание на разните градски части, раз¬казване на малки събития.

Моята задача в тая книга е скромна: да възстановя по памет живота в Пловдив отпреди 50-60 години, какъвто съм го видял и почувствувал.

Лаская се от мисълта, че все някому това ще дотрябва, когато дойде ред до подробната история на Пловдив, когато настане време да се сглобява пъстрата историческа мозайка на нашия голям и хубав град.