Във вечната гора

Фред Варгас (малкото име идва от Фредерик, а фамилията – от името на героинята на Ава Гарднер от филма “Босоногата графиня”) е археолог медиевист в работно време и авторка на криминални романи в свободните си минути. Ако блестящите й постижения като археолог са известни само сред колегите й, то романите й (единайсет за петнайсет години) са познати и любими на милиони читатели – ненапразно по света я наричат френската кралица на криминалния роман, – а наградите направо валят: наградата на Фестивала в Коняк за “Игрите на любовта и смъртта” (1986), наградата “Мистерия” на критиката за “Изправете се, мъртъвци” (1995), голямата награда за черен роман на Фестивала в Коняк за “Човекът наопаки” (1999), 48-та награда на книжарите за “Бягай и не бързай да се връщаш” (2001) – издаден в България от ИК “Колибри”.

След като успешно приключва аферата с изрисуваните по парижките врати четворки (“Бягай и не бързай да се връщаш”) и едва възстановил се от драматичните събития в Квебек и Париж, където разкрива кой извършва убийства в продължение на петдесет години (“Ветровете на Нептун”), комисарят Адамсберг от Криминалната бригада на френската полиция отново се развихря. Впрочем “развихря” едва ли е точната дума за това супероригинално ченге, което разнищва престъпленията, като безцелно се шляе по улиците и унесено брои чайките над Сена. Този път Адамсберг трябва да открие какво е търсено в двата разкопани гроба, наистина ли двете стари моми са загинали при злополука, кой и защо е убил двамата здравеняци, открити в един от крайните парижки квартали. И той ще го стори с присъщите му ум и досетливост. Читателят ще научи и твърде любопитни подробности за рогата на елените и за пенисната кост на котараците.

Всичко това в поредния искрящ от находчивост и хумор роман на Фред Варгас “Във вечната гора”.