Слепия и президентът

В живота на всеки човек настъпва момент, когато се налага да избира между славата и безчестието, между истината и лъжата, между подлостта и благородството.

Слабите изчакват, силните правят избор. Това обаче става, когато знаеш със сигурност какво те очаква за напред. А как се прави избор, когато бъдещето е забулено в мрак, когато се крие някъде в плетеницата от пътища и пътечки? Как?

Като в сложен лабиринт пред нас се разстилат еднакви горски пътечки — пресичат се, събират се, разделят се. И не можеш да отгатнеш коя от тях води към стръмна пропаст, коя - към хора, на които може да се вярва. Най-често се налага да вървиш сам, на сляпо и няма кой друг да направи избора вместо теб. А човек, стъпил на върха на властта, вече не принадлежи на себе си.

Съветници, охрана, приятели, врагове - колкото по-високо си, толкова повече стават. От всички страни -съвети, съвети. Иди разбери кой е прав, кой е виновен, кой желае доброто на теб и държавата, а кой търси само своята изгода. Колкото по-голяма е охраната, толкова по-вероятно е в нея да се промъкнат и врагове. По неволя започваш да губиш вяра... във всички.

Докато не разбереш, че най-опасният враг е бившият приятел. Защото знае повече, отколкото би искал ти, той се досеща какъв избор ще направиш, по коя пътека ще тръгнеш, може да те изпревари и да се притаи, за да нанесе предателския удар... Да, животът е тъмна гора с объркан лабиринт от пътеки, на които те очаква предателство или спасение.