Обучението по изобразително изкуство в полето на авангардизма

ВЪВЕДЕНИЕ

Днешната социокултурна ситуация поставя образователната система и в частност - обучението по изобразително изкуство, пред изпитание. Очевидно е, че е необходима неформална действена промяна, която ще провокира любопитството и въображението на детето, неговото вродено желание да се изяви, да деконструира, но и да конструира. И ако не звучи пресилено - да твори.

Разпределението на учебното съдържание по изобразително изкуство, основаващо се единствено по видове изкуства и класическото им жанрово многообразие, постепенно загуби нормативния си смисъл. Установилият се през последните десетилетия синкретизъм в изкуствата наложи не само промяна в тяхното учебно интерпретиране, но и определи нозите функции на художественото творчество като цяло. Приоритетът на традиционното обучение по изобразително изкуство в образователната ни система бе факт, който отдалечаваше подрастващите към важните предизвикателства на нашето време - новите технологии, неоавангардните форми и др. Необходимостта от определена нагласа при възприемането на творби на съвременното изкуство в образователния процес надхвърли простото описание и тълкуване. Всичко това наложи изграждане на художествено възпитание, предполагащо възприемане на произведения с по-голяма степен на условност. Това доведе до необходимостта от актуализиране на учебното съдържание и на образователните стратегии на предмета Изобразително изкуство.

Ситуирането на учебната дисциплина в полето на авангардизма има смисъла на коректив, на обогатяване и разнообразяване на изобразителната практика. То има два аспекта -първият - запознаване с това все още шокиращо масовата публика изкуство и вторият - въвеждане на задачи, подсказани от същностни характеристики и форми на авангарда. И двата аспекта са насочени към обогатяване на художествената култура на децата и особено - към провокиране на индивидуални и колективни творчески дейности.