Проблеми на междукултурната комуникация в Руската литература на ХІХ век.

Ситуираността на Русия в културно отношение между Изтока и Запада предопределя "оглеждането" на руската култура в образите на двете културни пространства, създадени в различни нейни текстове, сред които значимо място заема литературата. Това своеобразно литературно "огледало" отразява автопортрета на руснака. Литературната интерпретация на образите на Запада и Изтока съдържа гледната точка на европейската ценностна система, съдържаща понятията труд, материален прогрес, разкош, комфорт, чистота, етикет. Влизайки в диалог с европейската култура, руският човек, руският писател заема двойнствена позиция: той осъзнава в определени случаи тези ценности като "свои", а в други случаи се дистанцира от тях, противопоставяйки им руската душевност, естественост, безкористност, свобода, широта. Двойнствена е и позицията спрямо Изтока: наред с устойчивите елементи от образа на Изтока в европейския ориентализъм -митологизацията му като пространство на естествения човек и свободата, съдържаща русоисткия идеал (тоест, една европейска идея) и, същевременно, дистанцирането от източната жестокост, деспотизъм и морална недостатъчност - руските литературни образи на Изтока съдържат и представата за близостта на руския човек до източния човек (близост, получаваща и положителен, и отрицателен знак).

Поставянето на въпроса за връзката литература - живот насочва към изводи за въплъщаването на понятия на националното мислене в литературата, но и за способността на литературата да формира националното мислене, да "твори реалност". В хода на анализа способността на руската литература да въздейства върху руското съзнание ни се разкриваше в анализите на критическите мета-текстове, в които често личи продължението на митологизацията на определени явления или доутвърждаването на дадени стереотипи. По такъв начин се потвърждава ролята на литературната критика и на литературната история за формирането на националната идентичност (А. Кьосев анализира този проблем върху материал от българската литература, опирайки се на концепцията на Андерсън за "въображаемите общности - Кьосев 1999).