Тази книга е родена от стремежа на човека да търси по-доброто в себе си. Много неща, които ще ти разкажа, ще те учудят, смутят, дори скандализират и това е чудесно! Емоциите, които ще предизвика показват, че този стремеж е жив у теб.

Човечеството е еволюирало, благодарение на проблемите, с които се е сблъсквало и му се е налагало да търси нов начин на мислене, чрез който да ги преодолее и оцелее. Ако няма търсене и трудности, колкото и неразрешими да са те, ние ще останем заседнали на някакъв етап в развитието си (в еволюцията?!), което означава покой, а след него следва вечният покой, амин! На току-що появилия се космат наш праотец му се е наложило да се бори с мечката, която е много по-силна от него. Как да се справи?! Ясно му било, че с досегашния си опит на добиване на корени нямало да успее. Тогава разбрал, че трябва да мисли различно, да търси начин, да хване тоягата!

Доколко ще повярваш на всичко онова, което аз описвам тук, е въпрос на личен избор. Забелязал съм, че доказателствата са много интересен феномен. Онова, което за едни е абсолютно вярно и е подкрепено със солиден доказателствен материал, за други изглежда напълно несериозно. За пример, без да се замислям, мога да посоча Галилео, във времето, когато се е опитвал да докаже, че светът е кръгъл, е изглеждал като недоразвит идиот в очите на своите съвременници.

По време на лекарската ми практика в системата на Държавното Здравеопазване се натъквах на различни хора и случаи. При мен идваха болни хора, отчаяни и търсещи спасение от страданието си. Колкото и много да давах от себе си в стремежа си да ги излекувам, след известно време те отново идваха, но все по-болни, по-отчаяни и подтиснати. В един момент си дадох сметка за това и започнах да се питам защо става така. Та нали правех всичко по силите си, защо не мога да ги излекувам? Нали медицината, каквато повечето от нас я познават, столетия наред се развива, търси лекарства, тогава защо заболяванията все повече не се поддават на лечение?

Повечето от колегите ми (нехомеопати) отказаха да вникнат във философията на Хомеопатията, макар че най-големите доказателства за правотата на нейната теория се намираха именно в техните папки и амбулаторни листи - нито едно хронично заболяване не завършва с пълно излекуване, нито един страдащ не е постигнал изцеление!