Между първи и трети петли

Познатият художник на релефното слово, предразположен към красивото в природата и нравственото в човека, често пъти идентифициращ се душевно с отрудените си, почтени герои, тук се гмурка още по-дълбоко в сурови, сенчести битийни и духовни взаимовръзки, които моделират човешкото поведение.

Банко П. Банков

Николай Тодоров е роден в с. Черганово, Казанлъшко, през 1931 г. Завършил е гимназиалното си образование в Казанлък и литература в СУ „Климент Охридски". Работил е във вестниците „Искра" Казанлък, „Труд", „Литературен фронт", „Поглед" като главен редактор, „Дума" и „Земя".

Издал е следните художествено-документални и белетристични книги: „Миньорска кръв" 1960, „Генералът на българите" 1969, „Шепа изворна вода" 1974, „Единственият ден" 1975, „Виетнам в сезона на победата" 1975, „Светлина от върховете" 1977, „Гранитът този честен камък" 1978, „Владайските влакове" 1978, „Крилата на майстор Манол" 1980, „Добро утро братино", 1984, „Диагноза недостатъчна сърдечност" 1985, „Звездите гаснат призори" 1987, „Аз оставам тук" 1988, „Човекът с черните кози минава" 2001, „Сага за Стайнови" 2004, „Снеговете на забравата" 2006, „Между първи и трети петли" 2008 и други.Член е на Съюза на българските писатели.