Ласко моя, отвори

Когато погледнем заглавието на тези разкази, бихме си помислили, че става въпрос за любов: „Ласко моя, отвори". Всъщност това до някъде е вярно. Но не отваря вратата творецът-емигрант Васил Риков за интимност, а за човечност, хуманно отношение един към друг в европейска Чехия, където и досега е на гурбет. В интересни житейски ситуации и премеждия се случват поучителни неща и се разкрива човещина, без която никой не може. Книгата не страда от етичен дефицит, приятно и увлекателно, с природната дарба на прозаик, Васил Риков повежда читателя из непознати места и друга душевност. Разказите му се четат на един дъх и чест прави на автора, че ги издава тук, в България, а не в Чехия. Те са, очевидно, предназначени за българския читател. А от подзаглавието ясно личи: „Записки на емигранта". На този, който не се чувства никъде роден, освен в отечеството си, който и досега го мъчи носталгия и се излива в книги. Риков не е автор на първа книга, не е дебютант. И докосването до неговите разкази - предишни и настоящи, открива едно талантливо перона съвременник, намерил своето актуално място под слънцето на човек и творец.

Досега е издал книгите: „Шепотът на сенките", кратки разкази, „Часът на бледите звезди", разкази, „Не задържай вятъра ", повест за деца. Удоволствие е да се чете. Да му пожелаем на добър път за още идеи, добро здраве и силно перо. И да намери обратния път към България, рано или късно.

От редактора

Каква истина? Сега времената са съвсем други, мой човек, не си ли го разбрал най-после? Сега важи законът - кой кого! Закъсняваш ли, губиш! Вярно е, че ти и колегите ти сте специалисти в областта на строителството. Но и такива на улицата са бол... От всякакво естество, разбира се. Там ще намериш и професори, и юристи, и литератори и какви ли не. Но са безпарични. Това значи беззъби. Повярвай, че вече в живота и на полето на труда, няма незаменими хора, почувствай го. Все има кой да ги замести.

И за вас се отнася тази оценка. Затова просто си налягайте парцалите и работете! Такова е положението сега. От никого не очаквайте защита. Държавата е абдикирала отдавна...

ВАСИЛ РИКОВ