Глоси - Зима 2007/брой2

Тримесечник за литература

Вечерна чаша

/Николай Милчев/

За чашата без дъно няма тайни.

Ни питие, ни устни я докосват.

В измислените макови поляни

скръбта е трезвена и високосна.

Човекът е надвесен над стъклото и

съзерцава градусите жълти. Ако

отпие - вдишва божеството, ако

повтори - то ще го погълне.

Не сме пияни, само сме различни.

И по това приличаме на птици,

които есен лятото отвличат и ни

оставят зима за графици.

От черно-бели до души в палитри,

се лутаме насън между кристали.

Звъним така, че капещите литри

във езеро небесно са събрани.

За да остане алкохолът вечен,

седим на маси с цъфнала коприва.

Един от нас ще бъде като вечер,