60 крачки към Европа

60 КРАЧКИ КЪМ ЕВРОПА

На дядо Вазов песните се пеят,

щом неговите думи се четат...

В тях родното огнище топло тлее,

били са

и са българския път...

И те са към Европа стон и знаме.

И те са мост към утрешните дни.

Това са още песните на мама

от нейните горещи младини...

И в мен звучаха руските поеми

по пътя към Берлин и по света.

И тези песни и сега са част от мене,

и моя епикриза на кръвта...

Осъмвали сме с тях.

До късно пяхме

на руски текстове без ноти,

но с любов.

Девети май сега е само дата.

Да ги запея пак съм винаги готов.

Велики песни.

И незабравими

са техните куплети до един.

Не просто песни,

те остават вечни химни

по пътя покрай Драва, към Берлин.

Това са песни - кръв и част от знаме

над припева им нежен и суров.

И днес остават вярно братско рамо.

И днес остават ноти по любов.

Такива песни и след толкова години

ни дават тон и пеем ги до днес.

Чия сега е тяхната родина?

Къде е точно техният адрес?

В развятото над Райхстаг бойно знаме

са памет за мира необходим!

На фронта ги е пял преди баща ми.

На внуците си да ги посветим!