Лоза край щурчета

МОЯТА ЧИТАНКА

Ех, Отечество любезно,

колко хубаво си ти!

Тук се раждат и изчезват

с тебе детските мечти.

Моя мила татковина,

тук е моята родина...

Родна реч. Омайна. Сладка

-Файл на мама.

Файл на татко...

Тръгнал кос пак бос и

прост посред летен сенокос

и с най-новия въпрос

-в евро взима членски внос...

Пак сред високи планини

дири своите земи.

Къщичке на дните златни,

търся път към теб обратно.

Бяла спретната къщурка

с две липи отпред край мен

връща бабината хурка

и конец в любим рефрен...

Карат Пенчо да чете.

Днес той с телефон расте.

Какво утре ще яде.

ако няма чекмедже ?

Мили ми са планините

и на север и на юг

и по детски новините

в лайк и фейка във Фейсбук...

Малко цвете е в полето

в песен синия синчец,

щом остави и в сърцето

стих народният певец..

Пее в мойта детска книга

сладкопойна чучулига.

За корицата избраха

цвят от свидна родна стряха...

И в читанка - чиста, свята

„Питат ли ме де й зората...“

- из книгата