Самотният път

Артур Шницлер (1862-1931) е сред най-популярните представители на виенския модернизъм в България. Известен е и като белетрист, и като драматург. От огромното му драматургично творчество обаче у нас са познати преди всичко пиесата "Хоровод" и цикълът "Анатол". Така напълно неизвестни остават множеството му едноактни пиеси, които го разкриват като задълбочен познавач и аналитик на човешката психика, скептичен хуманист, ироничен наблюдател на обществените процеси и фанатик на истината.

"Аз не бих имал нищо против срещу един свят, в който любовта наистина не е нищо повече от чудесна игра... Но тогава.... Тогава да бъде честна, моля! Честна докрай... Това бих го допуснал. Такава смесица обаче от въздържаност и нахалство, от страхлива ревност и лъжливо безразличие, от кипяща страст и празни хитрости, както ги виждам тук - нея аз я намирам печална и ужасна. На свободата, която се пъчи тук, и липсва вярата в самата нея. Заради това не й се удава ведрата физиономия, която така би желала да приеме... Заради това се хили, когато иска да се засмее."

Артур Шницлер

"В неговите обхватни произведения са представени правдиво и меланхолията, и иронията, и то така странно и неповторимо свързани, както това не може да се изрази по друга формула, а може само да се покаже чрез живо очертаните образи, създадени от един поет."

Стефан Цвайг