Царският дворец на Царевец

Дворецът на българските царе е разположен на най-удобното място на хълма Царевец. Главният вход е от север. Площта му е 4872 кв. м. Укрепен е с дебела крепостна стена с пет бойни кули и два входа. Дворцовите постройки се оформят около обширен вътрешен двор. Тронната зала и приемните помещения са разположени в западната половина на двора. От изток е жилищният блок и административното крило, а под тях - огромни изби, вкопани в земята. В югозападната част се намират кухненските помещения и трапезарията , а от северната-гвардейските казарми. В средата на двора се издигала църквата "Св.Петка", в която са били погребани някои от търновските царе. Водоснабдяването се е осигурявало чрез резервоар, захранван от подземен извор.

На мястото на двореца преди се е издигал фамилният замък на братята Асен и Петър. Дворецът, макар и по-голям, не се различавал по планировка, разположение и начин на градеж от стария замък. След провъзгласяването на Търново за столица на Втората българска държава замъкът в продължение на двеста години е използван за дворец на българските царе. По-голяма част от преустройствата и разширенията са станали по времето на Иван-Асен ІІ (1218-1242 ), който изградил и първата тронна зала. Известни преустройства претърпяла дворцовата църква по времето на Михаил Шишман (1323-1330). Иван Александър (1331-1371) е последният български владетел, който оставил отпечатък в архитектурата на Търновския дворец. Той укрепил защитата на комплекса с нови кули и стени и изградил нова тронна зала.

Столицата пада в ръцете на турците през 1393 г. след тримесечна обсада. Дворецът бил ограбен, опожарен и разрушен. Царевец със стърчащите в него старини обрасъл с дървета и се превърнал в запустяла местност. Първите разкопки тук датират още от 1884 г., но дворецът е цялостно проучен в периода от 1950 до 1962 г. Моделът, който ви предлагаме е плод на тези проучвания и е по реконструкцията, публикувана от арх. Б. Кузупов в монографията „Царевград Търнов”.