Без трепет

БЕЗ ТРЕПЕТ

Към земята на изгубените неща

Зная, всички пътуват мислено.

Нали в земята на изгубените неща

никога не е късно за нищо.

Нали там всеки все още го чака

корабът, който някога е изпуснал,

и часовникът на пристанището

сочи вечния час на утрото.

От сезоните там е вечно сезонът

на панаирите и дъжда,

Всяко семе покълва и всичко се сбъдва

в земята на изгубените неща.

Всяко трепване, звук или мисъл

там е спускане към поредната смърт

и ние се връщаме, казват, защото обичаме

не живота, а вкуса на кръвта си.

Само бедните духом не търсят рая,

блажени бедните духом, сега и тук.

Само те знаят как се убива смъртта -

без трепет, без жал и без звук.