Горчиво кафе

Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) е роден през 1898 в гр. Кукуш Македония. През 1908-1910 живее и учи в София, Завръща се в Кукуш, където завършва прогимназия (1911). След опожаряването на Кукуш по време на Междусъюзническата война (1913) семейството му се преселва в София, където се записва в строителния отдел на Държавното средно техническо училище. През 1917 напуска Техническото и постъпва във Военното училище, което напуска предсрочно, тъй като е изпратен да участва в потушаването на Владайското въстание (септ. 1918). През същата година се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет. В продължение на 11 месеца (януари - ноември 1911) организира и редактира седмичното литературно-хумористично сп. „Смях и сълзи". През ноември 1922 започва да издава (съвместно с брат си Тома Измирлиев) хумористичното сп. „Маскарад", което спира да излиза през 1923. Приживе излизат книгите му „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза" (1918) и Да бъде ден!" (1922). Пише под псевдонимите Ведбал, Вилмон, Гаврош, Кямил ефенди и др. През пролетта на 1923 заболява от туберкулоза и умира на 18.VІ същата година.

ГОРЧИВО КАФЕ

Когато след пир полунощен, самотен

на зигзаг се връщаш дома,

и киска се вихър над жребий сиротен,

и плаче безлунна тъма -

побързай, побързай, на спиртника прашен

тури тенекийно джезве -

на винени пари през пристъпа страшен

свари си горчиво кафе!

Отвориш ли, тръпнейки, плика й цветен

и лъхне ли дъх мразовит,

упит от тъгата на поздрава сетен,

не гледай тъй блед и убит,

изтрий от сърие си мечтите парфюмни

за черни очи кадифе -

под тъмната стряха на мисли безумни

свари си горчиво кафе!

А в привечер зимна безлистните клони

щом стенат с фъртуната зла

и смъртния призрак се киска с поклони

през тъмните влажни стъкла -

с коси заснежени младежкия спомен

отдай на аутодафе

и бавно на малкия спиртник поломен

свари си горчиво кафе!