Български музикален театър 1890-2005
В наличност · доставка до 2–3 работни дни
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Колектив
- Издателство
- Институт за изследване на изкуствата - БАН
- Народност
- българска
- Година
- 2008
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 816
- ISBN
- 9789548594134
За книгата
В труда са включени персонални за 1371 личности — 271 диригенти, 311 режисьори, 332 хореографи, 353 сценографи, 104 хормайстори, работили в българския музикален театър през периода 1890-2005. Съзнателно не направихме представителна извадка, а оставяме читателят сам да прецени заслугите им за изграждането на музикално-сценичната култура на България.
Творците са групирани В три раздела:
I. Постановчици в театри на държавен бюджет.
II. Постановчици в трупи без държавен бюджет.
III. С принос към българския музикален театър.
Всяка статия в първия и втория раздел започва с оценка за дейността и приноса на твореца към българския музикален театър - така наречените от нас "шапки"; продължава с хронограф на постановките (посочени са заглавието на творбата, жанрът, композиторът, мястото, където е реализирана творбата, и датата на премиерата) и завършва с написано от него (От него) и издирени източници за твореца (За него).
Българските постановчици имат още една рубрика (Биографично), която включва граници на жизнения път; образование; артистична и постановъчна практика; педагогическа, административна, творческа или друга съпътстваща дейност; награди.
В третия раздел влизат: 1. Режисьори от драматичния театър и кинорежисьори; 2. Хореографи с творби, пренесени на българска сцена от други творци; 3. Постановчици с непълни данни.
В категорията режисьори при тях на първо място се изписва режисьор, а след това актьор, художник, диригент и пр. При хронологичното изреждане на сценичния репертоар за извършеното от режисьорите със специално образование е възприето обозначението постановки, а за останалите - режисьор на. Театралните режисьори са отделени в специална категория, защото досегът им с музикалния театър е спорадичен.
Хореографите са разделени на хореографи-балетмайстори, когато реализират самостоятелни балетни произведения, и хореографи-танцмайстори, осъществили на българска сцена само танци в опери, оперети, мюзикъли. Тъй като те са едновременно и автори (измислят и създават танцовия език на героите), и постановчици (организират режисьорски балетния спектакъл), то тяхната продукция е обявявана като авторска хореография на балети или на танци в опери, оперети и мюзикъли. Не се разглеждат като хореографи творци, които нямат авторски хореографии, а само са възстановили, пренесли или препоставили чужда хореография; както и хореографи, поставяли само за телевизията, за шоу-програми и концертно-вариететни спектакли, за конкурси, фестивали, в продукции на драматични театри и фолклорни ансамбли, поставяли танцови миниатюри в концертни участия; също асистент-хореографи.
Доколкото в България всички хореографи имат опита на артиста-танцьор и преди началото на постановъчната си дейност задължително са преминали през школовката на солистични или ансамблови изпълнения, то това не се изписва специално. В раздела Биографично се съобщават по-значимите им роли на сцената, а в кръгли скоби и без кавички се изписва произведението, в което танцуват, и годината, когато е поставено.