Обречени на вечност

„Песента е като човека - има два крака:

текст и музика!

Когато единият крак на човека не е в ред -

човекът е куц!”

ОТ АВТОРА - ЗА АВТОРА

И аз дойдох на този свят за гост.

Пулсира в жилите ми топла кръв.

За здраве с много хора вдигах тост.

Не съм последен, но не съм и пръв.

Не честността и добрината

са ценните неща на всеки век,

а службата,

злостта,

парата

и с пост висок, когато е човек!

И аз дойдох на този свят за гост.

За малко ли, за много ли - не зная!

Не станах учен, не останах прост -

можах добре живота да позная.

Не тленното и битието

могат да надживеят вечността,

а само

онова,

което

до живите ще стига с песента!

И аз дойдох на този свят за гост.

Поисках в него диря да оставя.

Не се стремях къмто пари и пост -

какво да сторя да ме не забравят!

Във басни, стихове и песни

занизах мъдрости от древността,

с които

нанизи

чудесни

след мене да се кичи вечността!