Българският модел

Когато започнахме поредицата от книги BULGARO-HUNGARICA, издавана със съдействието на Унгарския културен институт в София, си поставихме за цел да предложим на българските читатели произведения, осветляващи важни периоди и събития от богатото минало на унгарско-българските отношения. В историята и на двата народа особено важна роля играят заселването и основаването на държавите им, последвали източноевропейските им странствания; процес, който поне за половин хилядолетие е определял съдбата на Централна и Югоизточна Европа. Настоящият ни том разглежда именно този кръг от проблеми, към които и днес общественият интерес и в двете страни е много голям.

Както унгарската, така и българската историография традиционно третират като важен въпрос българо-унгарските връзки от VІІ-Х в.; обратната проекция на възникналите по-късно държавни, народностни, национални структури обаче и в двете страни сякаш и до днес възпрепятства разкриването на сложната система на взаимовръзки през тази епоха. Честването през 1996 г. на 1100-годишнината от завладяването на унгарските земи, както и възникналата след него и свързана с това събитие внушителна по обем специализирана литература, посветена на все повече частични проблеми, отправят въпроси към онази монолитна конструкция, в която историографията от втората половина на XX в. изобразява заселването на унгарския народ в Карпатския басейн, и - вследствие на значителните археологи чески находки - вероятно и от българска страна би могло да се очаква известна преоценка на акцентите в българската история от VІІ-ІХ в.

Професор Реза Фехер спокойно може да бъде наречен създател на прабългаристиката; българската диктатура от 1944-1990 г. безуспешно се опитваше да заличи неговата дейност от историята на науката. Смятаме, че българските читатели ще посрещнат с интерес настоящия труд на Янош Макаи, учения, който след половин столетие с най-голяма категоричност се връща към хипотезата на Фехер, преосмисляйки и доразвивайкия я в светлината на новите резултати. Тази полемична творба съзнателно подтиква към дискусия; същевременно представя една позиция както във връзка с безброй частични въпроси, така и във връзка с българо-унгарските отношения през VІІ-Х в. като цяло. Становището на Макаи в много отношения е по-близко до позицията на българската, отколкото до тази на унгарската историография.