Цар Симеоновият Съборник от X век - Изследвания IІ

На 6.1Х.1821 г., В Главния архив на Министерството на Външните работи в Москва,

постъпва голям ръкописен сборник, известен под названието Архивен сборник.

През следващите 180 години той ще изиграе важна роля в историографията на

руската средновековна литература. Екатерина Велика е предала този сборник за

съхранение на своя канцлер граф Безбородко, а след неговата смърт се зачислява

В най-тайния от руските архиви, като през следващото столетие само неколцина учени ще имат достъп до него.

Княз Михаил Оболенски, който от 1831 г. до смъртта си В 1872-ра завежда архива,

посвещава повечето от времето на управлението си за изследване на този ръкопис и

установява, че е препис от друг ръкопис от XIII век. А също и че негов протограф е

огромен сборник, съставен от известния презвитер Григорий от X век, книжовник на

Преславската школа, който е занесъл своя сборник в Киев. Според княз Оболенски

първоначалният сборник-протограф - "Цар Симеонов Съборникъ" - е съдържал три

раздела: исторически, включващ части от Библията; 4 исторически съчинения;

и един летопис, нравствено-образователен и практично-поучителен.

След като през 1073 г. Цариградската патриаршия поема върховенството над руската църква, българският оригинал бива унищожен, но повечето от съдържащите

се в него отделни части се запазват в хиляди преписи и под различни названия. А един от тези преписи, съдържащ почти целия втори раздел, е известният като

втора руска книга "Изборник Святослава 1073 года". По-късно ще се установи,

че посвещението "на княз Святослав" е написано върху изстърганото посвещение

на българския цар Симеон I. А по-късно ще се окаже и че 4 листа от българския

оригинал с посвещението, 4 илюстрации и две начални заставки в тази книга са заети от българския оригинал.

Изследването на княз Оболенски е било иззето и унищожено от руската цензура

след неговата смърт през 1875 година. През последвалите десетилетия руските и

съветските учени правят всичко възможно да отрекат съществуването на сборника

от България. На тази дейност на руските учени, намерила силно противодействие

у редица чужди изследователи, е посветена втората част от изследванията на

българския историк и изкуствовед Асен Чилингиров. Към нея са приложени

факсимилета от книгата на княз Оболенски, изготвени от единствения запазен екземпляр от оригинала, съхраняван в Държавната библиотека в Берлин.