„Бай Ганю” и бай Ганю. Загадъчната творба на проблематичния българин

Книгата е номинирана за Национална награда „Христо Г. Данов” 2009 в раздел "Хуманитаристика"

Бай Ганю е универсален общочовешки тип на „звоегото” у човека социален хищник, непознаващ или непризнаващ социалните и морални норми, който се превръща в доминираща социална стихия в извънредните условия на исторически преходи на „междинните” общества, където съществува социален, морален и ценностен вакуум, даващ възможност за разгръщане на агресивните антиобществени инстинкти на социалния и/или национален ressentiment, ако си послужим с понятието на Ницше за обозначаване на злобно паметливото накърнено (национално или социално) самочувствие, което е социално психологическа основа на левите и десни тоталитарни идеологии и технологии на властта.

Бай Ганю е многозначен образ-символ, който – макар и най-често използван като идентификационен инструмент за проблематизиране на цивилизационната принадлежност на българите – не е нито само национален, нито само социален, нито само цивилизационен тип, въпреки че в различни исторически периоди и у различни интерпретатори се акцентира именно върху „националното”, „социалното” или регионално-цивилизационното.

За българската критика „Бай Ганю" е онова, което е за испанската „Дон Кихот" и за театралната - „Хамлет". Никой уважаващ себе си критик не може да отмине този възлов проблем. Това е вторият по важност въпрос в зрелостния изпит на българската критика - след Ботев. По това как е тълкувала „Бай Ганю)" може да се напише история на българската критика.