Три класически случая • Романите на Д. Димов, Д. Талев и Ем. Станев

По време на тържеството на най-скудоумните догми на соцреализма в българската литература става едно „чудо" - настъпва разцвет на епическия роман, в който се открояват три от шедьоврите на българския роман - „Тютюн" (1951), „Железният светилник" (1952) и появилият се вече в годините на „размразяването", но замислен, започнат и писан през 50-те години „Иван Кондарев" (I - 1959, II - 1964). Това, че през 50-те годинина XX век българският роман, който преди това е имал само епизодични успехи, става водеща жанрова формация, както и това, че в тази жанрова формация се открояват няколко шедьовъра, които не само не следват, но и оспорват господстващите „естетически" догми, е наистина чудо, което показва, че литературата и изкуството се развиват не само и не толкова благодарение, но и въпреки социално-историческите обстоятелства, че имат собствени, иманентни развойни „закономерности" и че литературата е наистина автономна република на духовната свобда, обществена алтернатива на обществото.