Най-ниската част на небето

В очакване на Вятъра

Уча се да пускам хвърчила

както се уча да бъда майка:

от вчера, от седмици,

тринайсет години вече.

Няма да успея — нито книгите,

нито съветите помагат.

Резки придърпвания на кордата,

ако я отпуснеш прекалено,

слънцето ще опърли опашката

на хвърчилото;

кървава резка на показалеца,

върху баира

между магарешките тръни

по стръмното

издига се, пада

оранжевият триъгълник,

улавям за мига

вятъра

и му се отдавам,

преди да се изгубя

сред ятото щъркели, отнасящи

август и хвърчилото зад баира.

С единия крак в детството,

толкова белези по колената

и по чернобелите снимки,

ще успееш,

прошепва ми ангелът пазител,

да пускаш хвърчила

е като да населяваш душата си

с нови небеса,

докато сам се превърнеш

на вятър.