На върха на зенита

ИЛЕАНА СТОЯНОВА е от знатните възрожденски родове на Добри Чинтулов и Сава Доброплодни.

Автор на три стихосбирки: „Милост е живота" /отп. 1990г./, „Руини и небеса" /отп.1992 г./ и „Полонези" / отп.1994 г./. В трудния си живот обединява журналистика та и изкуството, като изживява всички свои изпитания и приема всички свои духовни уроци. За нея „страданието е плод на индивидуализирането" на всяко нещо в природата, а падението на човека иде от „активността му, в която той е загубил простото щастие да бъде" - бе писал преди време все още Живият изкуствовед Владимир Свинтила. Чрез библейските сюжети „тя отива навътре в сълзата - своята и на Творението".

През октомври 1995 година тя беше първата българска поетеса, поканена да участва във фестивала „Смедеревска песенна есен" в Югославия.

Нейни стихове са включени в двутомната библиофилска антология „Български поетеси. Избрано" (1997), под съставителството на покойната вече Блага Димитрова, както и в двуезичното (българо-френско) литературно списание „Български писмена" с издател и преводач Невяна Константинова-Керемедчиева, цикъл стихове, от които са предложени в настоящата книга. Стиховете са от третата книга на поетесата „Полонези". От книгата „На върха на зенита" също е направена подборка и превод на френски език от Невяна Константинова-Керемедчиева.

Тази книга има сложна съдба.

Написана буквално „за отрицателно Време" през 1997 г. тя „отлежа в чекмеджето ми" над 10 години. И то не във време, когато липсва свобода на словото, а когато поезията е почти в забвение пред насъщните нужди, поетът е беден труженик, без свой личен литературен агент и ако е скромен естествено не е в състояние да открие спомоществовател.

Някои от хората, на които бих искала днес да поблагодаря не са между живите. Такъв бе моят първи рецензент, литературен критик и един Вид „духовен баща", човекът, който преди 18 години ме откри като поет - изкуствоведът Владимир Свинтила.

Благодаря на Невяна Константинова-Иеремедчиева, издател и преводач, чиито преводи на мои стихове на френски език дават Възможност поезията да прескочи езиковата бариера и да стане достъпна за Всички франкофони.

Изказвам благодарност също и на моя редактор и дългогодишен приятел поета Петър Андасаров, който като истински литературен агент организира отпечатването на четвъртата ми стихосбирка.

Най-голяма благодарност обаче отправям към професор Цекомир Воденичаров, който по своя инициатива организира финансирането на тази дълго изстрадана книга. Това е особено ценен дар за поета в днешно време, когато духовните ценности са изместени от материалните.

От авторката