Философия на времето

Едва ли има по-голямо философско и научно предизвикателство от това за разбирането на времето.

С коя идея за времето да се захванем първо: с физическото или с перцептивното време, с обективното светово време или със субективно преживяваното време, с астрономично-календарното време или със социолно уплътненото истоирическо време, с течащото овременено време (tensed time) или със статичното геометризирано време?

Или пък да се опитаме да дешифрираме долетелите от античността красиви метафори, че времето е "подвижният образ на вечността" (Платон), че "вечността е играещо дете,което подхвърля зара" (Хераклит), или че времето е "число на движението" (Аристотел)? Но ако тези образни словесни находки са преминали през "пределите на времето", нима те не са сторили това тъкмо като своеобразни човешки признания на могъщи умове относно определителната неуловимост на времето?