Приятели мои

Имаше такъв един италиански филм - мисля, че беше на Моничели. Но сега, като си разказваме някакви истории, се сещам, че и аз имам много такива с моите най-близки приятели. Може и цяла книга да се получи от тези истории. Та нали "Швейк" така е написана. Седят приятелите в кръчмата, Хашек измисля и разказва и така - вечери наред. Този път ще ви разкажа за нашите невероятни истории с моя приятел К. К. Той е художник и с него се знаем много отдавна, даже преди да се познаваме. Аз съм му подарил два-три мои разказа (с този ще станат четири-пет). А топ на мене - картини. От двадесет и осем години сме неразделни, а дори на два-три пъти делихме едно ателие. Художникът, освен че е талантлив, има страшно много метафори в главата си и затова много често ситуациите, в които изпадаме, са като от филм...

Из „Приятели мои”

Людмил Станев, „Приятели мои", изд. „Ателие'89", 2008

„Приятели мои" е подарък за всички, които помнят и харесват книгите на Людмил Станев от 90-те. Тези кратки разкази са наистина един от съвременните образци на жанра у нас. За тях разказването на истории е самата същност на литературата (Неслучайно някъде в книгата се споменава Швейк). И успяват да разкажат битието откъм смешното и странното, без от това то да загубва дълбочината или дори трагизма си - точно според споделената в тях представа, че „смешното и тъжното са като сиамски близнаци в абсурдния ни живот".

Литературен Вестник