Ърбан йога за начинаещи

Антон вижда под лъскавите опаковки на града онова нещо, което обикновено наричаме "градска поезия". Терзиев е непоносимо маниерен и пише с толкова дълги изречения, че началото им се губи някъде в литературата от края на 90-те.

Антон директно влиза в едно изречение с Богдан, Радослав, Тома, Момчил и Стефан. (И Буковски, и фанти, и още.)

Терзиев е досаден и назидателен, късогледо вторачен в поп културата и неизбежно старомоден във вкусовете си. (Защото докато напишеш разказ за нещо модерно, то вече не е такова.) Антон успява да постигне ефект на качествена промяна с количествени натрупвания на неологизми като ранния Уилям Гибсън.

Терзиев пише за начинаещи читатели, както става ясно и от заглавието на книгата. Антон се движи между затъпяващата физическа работа,литературните конкурси, лайфстайл-списанията и рекламните агенции - траекторията, в която се ражда доброто ново българско писане.

“Терзиев пише разказ за това, как е спечелил литературен конкурс с друг разказ, публикува и двата в различни списания, а накрая пише разказ за публикуването на двата разказа в различните списания и хонорарите, които е получил за това. Всички изброени разкази безмилостно са включени в настоящия сборник. Антон се прицелва с лазерен мерник в сърцата, умовете и джобовете на онези осемстотин души, които представляват максималния тираж за втора книга от нов български автор. Терзиев също.”

Богдан Русев

Ние всички сме там, между страниците му, в изреченията, в думите, в буквите. Между тях. В тях. Воним, ухаем приятно, мръщим се, усмихваме се, пием, плачем, не ни пука... Говорим... Мразим, обичаме...

Трябва ли? Трябва!