Бъдещето на

Всяка епоха има различна визия за „класическото". Но идеята за класическото не се съдържа само в миналото; класическото има отношение както към настоящето, така и към бъдещето ни. Изследвайки „вечността на руините" през еволюцията на понятието за класика, Салваторе Сетис очертава една своеобразна културна история на Европа. Според него именно разбирането за класическото е ефикасен ключ към разнообразието от култури в съвременния свят, помощно средство за вникване едновременно в „нашата" и в „другите" култури, не мъртво наследство, а жив инструмент.

Салваторе Сетис е роден през 1941 г. Той е професор по история на изкуството, археолог и изкуствовед, ценен и извън границите на родината си Италия. От 1994 до 1999 оглавява изследователския Институт по история па изкуството Гети в Лос Анджелис, след което стана преподавател и ректор на едни от най-престижните италиански университети - Scuola Normale Superiore в Пиза. Сетис е председател и на комисията по спасяване на наклонената кула в Пиза и активно работи за опазване на италианското културно наследство.

Салваторе Сетис, "Бъдещето на класическото”, превод Стоян Гяуров, МК "ЛИК", С, 2008

Стегнато, но богато информативно проследяване на понятието за „класическо" в изкуството и литературата. Самият Сетис е сериозен, класически човек (бил е директор на центъра "Гети" в Ню Йорк, а сега е ректор на Университета в Пиза) и предлага да гледаме на класическото като на начин за разбиране на чуждото и различното, като на инструмент за излизане от самовзряността, характеризираща модерната култура.

Из „ Литературен вестник”