Градът на амазонките

Гласове на древни поети, амазонки, мъртви рейнджъри, небесни светила и призоваващи влюбени се преплитат в тази книга, водена от орфеевото разбиране за поезията като стихия, чиято задача е не да жали и разказва за автора си, а да слее прозрачната му сянка с други светове и съществувания. Наред с познатите лирически жанрове „Градът на амазонките“ включва нови образувания като жанра на зирката („жанрът на зирката е процеп в съня“) и лирическия абект („абектът е залепнал с крехките си крачета върху реалното като муха върху мухоловка“).

Книгата събира както вече издавани, така и непубликувани досега стихотворения, като по такъв начин чертае път от мистично приповдигнатите нагласи на 80-те години през сътресенията и асимволиите на прехода към разомагьосания елегизъм на една сдържана конкретика с днешна дата.

ГРАДЪТ НА АМАЗОНКИТЕ

Високи мраморни колони

растат там, в Темискира.

Колони ли? Или пък стволове?

Дали не бяха стволове златисти,

които вятърът с език извайва?

Не помня вече.

Извиват дим ковачници, пече се хляб,

грънчарски колелета се въртят - там, в Темискира.

Дали е дим? Или пък дивата лоза

дърветата обгръща с тънки струйки?

Или лиани? Или къдрици от мъх?

Или се трудят черноземни сокове?

Не помня вече.

Град Темискира - на ръката пъргава дете.

Ръка докосна и платното, и бокала

от злато и сребро, и гривата

на коня, и тръстиковата флейта.

Ръка? Не е ли в козина обвита?

Не е ли нокът на комета?

Не е ли корен, в почвата забит?

Не помня вече.

Как всеки глас звъни - там, в Темискира!

Как се окръгля всеки звук!

О град от песни изтъкан!

О азбука, изсечена от камък!

От песни ли? Не е ли писък

на нощна птица? Или влюбено ръмжат

в зеленото лисици? Или ромоли

върху листа дъждът?

Ах, Темискира!

Във век,

от сънищата позлатен...

Не помня вече