Палачът, господарят и робите

ПАЛАЧЪТ

Белият роб, вече остарял, злочест и жалък, с

болка изкарваше коравия си залък, при

изпълнение на всяко наказание, по дадено

от господаря указание.

Сега замислен си припомни как стана палач.

Доста отдавна беше назначен за пазач в

градината на господаря, но един ден

предишният палач полудя и... беше сменен.

На него бе възложена тази задача, да поеме

задълженията на палача. Задълженията на

този свиреп нещастник. Който се славеше и в

делник, и в празник

с майсторство жестоко да бие и наказва

всеки набеден и, пропит със злоба, да спазва

указанията на своя жесток господар.

А когато наказваше, приличаше на звяр.

Той, с брутална жестокост дълго беше живял

и към мъките на хората беше ослепял. От

това, което трябваше да изпълнява, душата

му стана груба, зъбата, корава.