Без право на грешки

Имах замисъл за подобно издание още преди двадесетина години. От "външната страна" на вратата на авиацията съм повече от пет десетилетия. Първо, минах покрай спортната - в НССТ и по-късно в ДОСО. След това при някакво благоприятно за мен стечение на обстоятелствата почуках и на вратата на гражданската авиация.

С фотоапарат и бележник репортерствах и не скучаех. "Никнех" и в най-отдалечените площадки на селскостопанската авиация, и в така наречените "малки" аерогари, и в големите наши международни летища. Срещах се с много хора и у нас, и зад граница. Когато се наложи да напусна БТА, оставих стотици заснети и описани филми като фотоархив за гражданската авиация - близо 2000 броя! За музея, ако някой се заинтересува какво и как е било. Заснемах значими за тогава събития и хора - авиационни труженици, отдадени на своята професия. Този фотоархив някъде около 1988/1989 г. е бил унищожен, за да не "пречи". Нищо ново под слънцето! Много са "юнаците", които мислят, че историята започва от деня на тяхното появяване на бял свят. Преди тях - нищо, след тях - всичко. И по възможност да е само тяхно!

Остана нещо съхранено в моя личен архив и в паметта ми. Остана уважението към тези, които всеотдайно летяха по своите небесни пътеки. Други се трудеха на земята. Много от тях вече са ветерани, но българска гражданска авиация е имало и ще има.

Днес успешно браздят световния въздушен океан новосъздадените български частни авиокомпании.

По-младото авиационно попълнение динамично натрупва своя трудов стаж и опит. У нас и в чужбина. Тоес инженерно и икономическо образование и също ще попадне в обектива и полезрението на авиационните хроникьори.

Има автори, за които темата за авиацията е номер едно. Ще се утвърдят и нови творци, привлечени от хората, които покоряват висините. Други ще споделят спомените си. Необходимо е и едното, и другото, защото АВИАЦИЯТА го заслужава.

Постарах се и аз да кажа нещо по този въпрос. Такива се възможностите ми, но всичко е истина.

"Без право на грешка", искам да поясня, не е художествена повест. Опазил ме Бог! Моята цел беше да стане "нещо" като документално-публицистично четиво. Да дам думата на тези, които разбират от авиация и те да кажат кое, как е. А аз да не им преча. И накрая, за да си "измия" ръцете, ще кажа: "Отговорността е на всички. За несполуките съм виновен само аз!"

СИМЕОН ДИМОВСКИ