Избрани произведения, том 8: И Клио е муза. Белият свят

Между двете предлагани в общия том части на „Есеистика " читателят бездруго ще забележи странно несъответствие в две отношения. Отговорът на законното недоумение е прост: значителна разлика във времето.

Сборникът „И Клио е муза" съдържа част от съвсем първите ми опити в есето. За тогава непопулярен, дори осмиван жанр, над който литературната критика изпробваше оръжията си: „Есето е като прасето - яде всичко!" Уви, не помня автора на това крупно обобщение, загдето не ме е интересувало.

Истината е, че тогава, през студентство (1947-1951), хабер нямах, дето се упражнявам в есеистика. Тайно, за себе си. Само който е следвал „ идеологически науки " в онова време, би разбрал необходимостта ми да погледна към миналото другояче - било тематично, било по паралели в хронологията, съпоставително.

Сега и на студент от първи курс предложените ми ранни опити бездруго ще изглеждат елементарни, наивни, предлагам му да ги прескочи -че и аз силно съкратих броя им. Вземам ги просто за учебен пример, как сме се учели да мислим извън канона, дано да пробием зида на „ единствено правилния метод ". Скрита разтуха за недорасло.

Прочее, пардон!

А за „ Белия свят " не усещам необходимостта да се извинявам: тази книга зрея дълго. След трийсетина години изследователска копан, която ме убеди, че съвсем всичко в историографията може да бъде документално доказано. Що ни остава тогаз? Да си изберем какво желаем да докажем. Настъпи пълна демотивация, сиреч загуба на природно любопитство, което движи учения.

„Белия свят " — сбогуването ми с науката - прилича на късна любов между човека и предмета й; на късни години не съдиш, а оправдаваш