Юридическа и квазиюридическа конфликтология

Проф. д.ик.н. инж. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ ДИМИТРОВ (роден 1926 г.) е известен и авторитетен български учен –високо компетентен специалист с голям и разностранен професионален опит.

Работи като: началник-цех, гл. инженер и ген. директор на Оловно-цинков завод Кърджали (1954-1964). Ръководител на Институт за следдипломна квалификация към ВИИ "К. Маркс" София (1969-1979). Заместник-ректор и член на Академичния съвет на ВИИ "К. Маркс" София (1970-1979). Създател и директор на Висша следдипломна школа за систем-организатори в България (1969-1980). Заместник-министър на образованието на България (1980— 1982). Ръководител на Проблемна научно-изследователска лаборатория "Развитие на производствени и селищни системи" София (1980-1991). Ръководител на Катедра "Промишленост" към ВИИ "К. Маркс" София от 1984 г. до 1990г. Ръководител на Катедра "Национална и регионална сигурност" към ВИИ "К. Маркс" София (1990-1991). Президент на Международна академия по информатизация - Българско регионално отделение. Инициатор за създаване на Българска асоциация на конфликтолозите и първи неин президент. Вицепрезидент на Международна асоциация на конфликтолозите.

Проф. Д. Димитров е носител на най-високи академични звания, степени и титли. Доцент (1969), професор (1977), доктор на икономическите науки (1976), академик на Руската академия за естествени науки (1992), академик на Международната академия по информатизация (1994), академик на Международната хуманитарна академия "Европа-Азия" (2002), член-кореспондент на Международната академия по организационни и управленски науки (1996).

Подготвил е десетки български и чуждестранни научни работници. Има над 600 научни публикации и разработки.

Удостоен е с престижни национални и международни отличия за принос в науката, образованието и обществената практика.

Научни интереси: теория на организацията и управлението на сложни социално-икономически системи, конфликтология, синергетика, информатизация, стратегическо управление, сигурност.