Белият цар

Едно момче играе, побеждава и губи на шахматната дъска на реалния живот!

Световен бестселър, преведен на 18 езика!

Романът „Белият цар" разказва за най-тежките години от живота на едно тринайсетгодишно момче, след като баща му е интерниран в трудов лагер заради подписването на протестна декларация. В поредицата от споделени изповеди с един и същи главен герой се очертава един абсурден свят, а времето и мястото на действието е румънска Трансилвания от 80-те години на XX век, по-точно краят на управлението на диктатора Чаушеску. Психологическият реализъм на романа въздейства шокиращо. За главния герой единствената действителност са мизерията, потисничеството и жестокостта — такъв е животът. Той прави същото и с него се случва същото, което и с всяко момче по света: учи, играе футбол, има хоби, колекционира, открива съществуването на момичетата, с приятелите си организира банда, бие се, измисля и извършва ученически лудории. Само че в неговия свят всичко това не е повод за радост. Тъкмо обратното - светът на възрастните се отнася към момчето с рутинна, закостеняла безмилостност: възпитанието на героя е хроника на обиди, рани — духовни и физически, морално осакатяване. Още по-ужасно е, че сякаш всички, включително и главният герой, смятат това за естествено. Действието преминава без никакви задръжки от уюта на нормалния юношески свят в неразбираема и ужасяваща ненормалност, в апокалипсис от кръв и насилие. Властта безшумно, но неумолимо присъства навсякъде.

Дьорд Драгоман, „Белият цар", превод от унгарски Стефка Хрусанова, изд. „Ерго", С, 2008

Още един източноевропейски роман, който избира да говори за близкото минало през детския поглед. Сблъсъкът на детската наивност с ужасяващата реалност осигурява на представата за миналото дълбочина и нееднозначност. Което и обяснява успеха на книгата сред читатели и критици, както и множеството й преводи на чужди езици.

Из „Литературен вестник, 2009/брой 2”