Краят на един семеен роман

Петер Надаш (р. 1942 в Будапеща) е известен унгарски прозаик, драматург и есеист,една от най-значимите фигури в съвременната централноевропейска литература.Сравняват Надаш с Кафка и Гомрович преди всичко,защото в творбите си той се визира в своето собствено аз, в загубите и обратите на паметта.По-известни негови произведения са: "Книга на спомените" (1986)., „Любов (1979), Паралелни жизненописания (2005) и др.Познат е на българските читатели от сборника с есета Направи ми жертвеник от пръст (2006).

Краят на един семеен роман, писан между 1969-1972 г., е най-известната творба на Надаш, преведена на множество европейски езици Авторът ни пренася във времето на сталинистка Унгария, в ерата на Матиаш Ракоши, завършила с Унгарското въстоние от 1956 г.Събитията са предадени от гледна точка на едно дете - Петер Симон, чийто баща, офицер от Държавна сигурност, сам става жертва на комунистическите репресии.

В духовния свят на малкия Петер, сведен до най близкото му обкръжение, централно място заема неговият дядо, оцелял от Холокоста еврейн. „Дядо често ми разказваше. Не истински приказки, а за живота" спомня си Петер. В своя монолог дядото развива странна теория за семейната история и проследява нейната генеалогия чак до библейските времена. Но бащата на Петер е осъден като предател и момчето е пратено в приют. Амбивалентният край на романа и на света на разказвача идва неочаквано.