Есета и фотографии

В своята Та Еthika Аристотел описва eudaionia (еu - хубаво,daion - дух) - да живееш добре, да си щастлив - не само в смисъла на Епикур. Да постигнеш

eudaionia трябва равнопоставено да прилагаш logos (разум), рatos (емоция) и еthos(морал, добродетели - справедливост, алтруизъм, съпричастност). И filia

(приятелство), базирано на интелектуалните и емоционалните потенциали на човека - това, което се нарича brain-and-heart friendship - приятелство с мозък и сърце (тръгнало от Варна към всички университети на света).

В книгата си The Growth Engine (Машината на растежа), публикувана през 2007 г., датчаните Roland и Rogier van Kralingen, подобно на техния сънародник професор Йохан Хьойзинха (автор на книгата Homo ludens), описват, че интегрирането на мисли (inelligence quotient – IQ) и чувства (emotional intelligence quotient – EQ) може да укротява конфликтите и така да постига разбирателство, без което би настъпила „война на всички против всички“ (bellum omnium contra omnes).

Следвайки съвета на Микеланджело „да се направи скулптура, трябва да се премахне ненужният камък“, както и метафората на Емили Дикинсън „Да се направи прерия,/ са нужни пчели и детелина/ и една мечта голяма,/ дори мечтата само стига,/ ако пчели и детелина няма“, ние премахнахме ненужните думи и фотографии и тази книга сега съдържа 48 510 думи и 25 фотографии. И една мечта – да стимулира мислите и чувствата на читателя, за да се родят нови мисли и чувства – едновременно. Нали Алберт Айнщайн е казал, че „ако ти и аз имаме по една ябълка и си разменим ябълките, ти ще имаш една ябълка и аз ще имам една ябълка; обаче, ако ти и аз имаме по една идея и си разменим идеите, аз ще имам две идеи и ти ще имаш две идеи“.

Ако книгата не успее да докосне мечтата си, ние ще обиколим къщите на тези, които са я купили, за да им се извиним и да им благодарим – както е направил Хорхе Луис Борхес след публикуването на първите си книги. И на 25 април 1973 г. в Мадрид в лекцията си „Моята проза“ казва, че „всички знаем или по-скоро чувстваме, което е най-добрата форма на знанието, че „Дон Кихот“ не се състои само от „наниз от думи“, написани от Сервантес“.