Филипополски разкази

Подобни книги у нас са рядкост. И от гледна точка на днешната културна ситуация в България са истинско изключение. В карнавално поетичния свят на Филипополски разкази енергията на Ероса доминира над Смъртта. И в този смисъл разказите представляват една просветлена поетическа визия за човешкото битие. Впечатляващо е умението на автора да отведе читателя към хумора като философска категория. Към хумора, който от епохата на немския литературен романтизъм насетне прехвърля мостове между ежедневния човешки опит и вечните човешки идеали. Така по пътя на този хумор читателите на Филипополски разкази стигат в пространствата на голямата литература.

Недялко Славов, „Филипополски разкази", изд. „Сиела", С, 2008

Новата книга на Недялко Славов е сборник с кратки разкази, които владеят умението на поантата. Сюжетите в тях често се основават върху обрати, които оттласкват обикновените ситуации към необичайното. Ефектът е, че бива представено човешкото в универсалните му категории.

Из „Литературен вестник, 2009/брой 2”

Недялко Славов, „Филипополски разкази", изд. „Сиела", София, 2008.

След четирите си книги с поеми и една с пиеси и фрагменти, Недялко Славов издава сборник с кратки разкази, обединени от общия топос на стария град. Положени в делнична и обикновена ситуация, разказите извършват своеобразно потъване в древните пластове и превключват събитията към едно различно измерение, което отново да омагьосва. Сред руините на Филипопол като в антикварен магазин могат да се изровят какви ли не ценности - кратките изречения, динамичните диалози и особените финали, които правят разказите леки и очароващи.

Из „Литературен вестник”