Когато не пишеха

Милчо Момчев е роден на 30.09.1930 г. В град Провадия. Завършва артилерийско Военно училище В град Шумен. Скоро след това напуска армията и се завръща в родния си град. Започва работа в околийския съвет. Активен самодеец, топ е избран за председател на читалище "Алеко Константинов" и става един от учредителите на музикалния конкурс "Светослав Обретенов". Завършва Държавното музикално училище "Добри Христов" във Варна като извънреден ученик по пеене. От 1960 г. е назначен в Окръжния съвет за програмен ръководител на градските и селските радиовъзли. Двадесет години пее в световноизвестния самодеен хор "Морски звуци". От 1970 до 1981 г. е управител на творческия и почивен дом на Съюза на българските писатели край Варна. От 1981 г. до пенсионирането си работи като секретар във фонд "13 века България" при Окръжния съвет за култура - Варна.

"Когато не пишеха" е първата книга на Милчо Момчев. Тя сдържа портретни щрихи и спомени за четиридесет и петима български писатели. Малцина са ги наблюдавали така, както се казва, накуп и години наред - тогава, когато не пишат... Авторът емоционално си спомня атмосферата В почивния и творчески дом, горещите дни и нощи край морския бряг през седемдесетте и осемдесетте години на миналия Век. С многото забавни случки не е отмината и Връзката на тогавашната държавна и политическа Власт с конюнктурата в СБП. стремежът п Всякак да ласкае тази категория от българската творческа интелигенция. В художествена форма, обобщено и точно е разказано и за "традиционните" срещи на Тодор Живков с българските писатели.