Доколкото си спомням

Георги Величков: "Доколкото си спомням" е в руслото на най-добрата българска мемоаристика от "Страданията" на Софроний, през "Записките" на Захари, до "Пътя" на Константин Константинов, Георги Данаилов умее да пресъздава мига в неговата пълнота и същевременно да ни открива перспективата на голямото и всеобщото.

Румяна Червенкова: Всяко поколение има какво да каже на следващите, но това не е толкова просто - нужен е талантлив разказвач. В този смисъл трилогията на Георги Данаилов е истински литературен подарък - и за тези, които помнят, и за тези, които не помнят, но искат да знаят.

Кръстьо Кръстев: Прочетох на един дъх "Доколкото си спомням". Звучи като каприз на Моцарт, който чете новините. Игриво и печално. За мен тази книга е бисер и както всички бисери се е родил от дразнещите песачинки на времето.

Панайот Денев: Още самото заглавие на тази книга е израз на неподражаемия разказвачески талант на Георги Данаилов, но и на неговата висока почтеност. Да си честен спрямо своята памет, но и към паметта на другите, това навярно е голямото истинско чувство за отговорност. Пред вчерашния, днешния и утрешния ден.

Йордан Попов: Георги Данаилов пресъздаде една пъстра панорама на прехода, галерия от типове, които не престават да ни учудват с поведението си. Нашето време се нуждаеше от такава книга!