Българи в Чуждестранни военноучебни заведения 1878-1912

Българските офицери и генерали са придобивали знания и умения в различни военни школи в разни чужди центрове, но ги прилагат на дело за. осъществяването на общата национална кауза. Много от имената в тази полезна книга ще блеснат по бойните полета, за да се впишат трайно по страниците на военната история. Освен по време, Ив. Танчев отбелязва произхода на офицерите по родните им места. Любопитно е че някой селища са дали повече военни специалисти, но общо взето градът и селото са достойно представени. До голяма степен това обяснят защо българското висше офицерство не се

превръща в затворена „каста", въпреки че бе бичувано от марксистко ленинската историография като „царско" и буржоазно. Някои от държавите, образовали българските военачалници ще съжаляват, че учениците са надминали учителите, но ще бъде късно да им „скъсат" дадените вече дипломи. Признателността е положително качество докато се сблъскат интересите, другото е въпрос на родолюбие. В това отношение българските офицери се показаха и благодарни за получените знания, но и пламенни родолюбци, за които „Отечеството е над всичко".

Академик Георги Марков