Записки за българските страдания 1944-1989 г., книга 2

Авторът припомня жертвите на т. нар. Народен съд, присъдите и избиванията без присъда на хората от бившия режим, бягствата през граница на хиляди българи.

"Живи и мъртви братя страдалци, аз обходих да ви търся от Видин и Кула до Свиленград и Странджа, от Силистра и Добрич до Петрич и Гоцеделчевско и от Свищов и Белене до Девин и Златоград. Където не можах да стигна с нозете и очите си, продължих с мисълта си, та с душевния си поглед да видя и запиша мъченическите ви голготи. Хиляди от вас, живите, назовах, стотици от мъртвите разпознах, и много още незнайни останаха... Аз ви виках и викам на тези страници не за да разранявам позавехнали рани, не за да ви направя молитвен упокои, не за да предъвкват имената ви ловки оратори като градиво за кариерата си. Извиках ви от небитието на забравата, та с крилата на белите листа да се Завърнете при народа си. Да останете сред децата, внуците и сродниците си, да влезете в класните стаи на учениците, в дискусиите на студентите, в стиховете на поетите... извиках ви, за да заживеете живота вечен на мъчениците, пред чийто образи са стихнали на злостно злия зло6ата, ламтежът груб на алчния, шептежът на клеветника, ще бликне сила в милостивия, ще даде власт на добротворния!..."

От автора