Речник-индекс на Синайския евхологий

Предназначението на настоящия Речник-индекс на глаголическия Синайски евхологий е да допълни Лексикографското представяне на най-старинните старобългарски и старославянски ръкописи, преведени в IX в. и преписвани по-сетне в различна диалектна и църковна среда. Речник-индексът е мост между научното наследство от миналия век и новите възможности за научен диалог, които предоставят електронните медии чрез общодостъпността на текста му в Интернет.

Синайският евхологий, известен още като Euchologium Sinaiticum (по-нататък Е8), е най-нехомогенният от старобългарските паметници, съдържащ служби, треби с медицински предписания и списък с епитимийни наставления за всекидневните дейности предимно на свещеници и монаси, но и на миряни. Достигналият до нас препис на евхология обединява общественото (храмовото) и частното богослужение. За съставянето му са използвани преводи на служебник, Требник и епитимийник с различен произход.

Настоящият Речник-индекс е съставен по изданието на Р. Нахтигал, с посочване на гръцките успоредици по изданието на Я. Фръчек, включващи следните фрагменти от първоначалния кодекс: Синайски манастир „Св. Екатерина", Сой. з1ау. 37 и четирите листа, съхранявани в Санкт Петербург, донесени от Синайския манастир през XIX в.: РНБ - Санкт Петербург, Глаг. 2, РНБ - Санкт Петербург, Глаг. 3, БРАН - Санкт Петербург, 24.4.8 .