Целта на моята книга е да опиша еволюцията в мирогледа на човек, възпитан в семейство на комунисти, израснал в средата на хора, приближени до властта и осъзнал, че комунистическата система е най-антихуманната след робовладелческия строй.

Искам да покажа на моите близки и сънародници, че тяхното безлично отношение доведе страната до катастрофа и продължава да я дърпа назад.

Искам да покажа на другите, които все още смятат, че комунизмът е приемлива система и може да се коригира от държавните ръководители, че дълбоко се лъжат. Комунизмът е идентична форма на фашизма, при това, далеч по съвършена.

Освен това, имам голямо желание да покажа на хората, които са родени и израснали в "свободния свят", че трябва да са благодарни за съдбата си и не трябва да са снизходителни към всякакъв род проява на насилие.

Книгата ми включва хора и събития от началото на XX век до наши дни. Всичко е отразено на фона на личния ми живот. Събития и факти от живота на моите родители, роднини, близки и познати, са включени в разказа при даден повод или събитие, а да илюстрират идеята, която преследвам.

Книгата е разделена на четири части, които не са изолирани помежду си, а отразяват четири етапа в моя живот.

ПЪРВАТА част е запознаване с обстановката и средата, в която съм израснала. Представени са основната група от моите роднини и най-вече родителите ми. Всичко това е преплетено в разказа за подготовката на моето заминаване за Северна Корея през 1958 г.

ВТОРАТА част отразява живота ми в Корея. Съвсем сама, на 18 години попаднах в извънредно тежки битови условия, сред хора с различни нрави и обичаи, но трябваше да уча и то, много. Този период от моя живот ме изгради като личност.

В Корея се запознах с нравите на различни нации и народи. Имах възможност многократно да посещавам Китай.

ТРЕТАТА част на книгата обхваща периода от 1963 до 1968 г. Това е времето, когато постъпих на работа в Държавна сигурност — февруари 1964 г. и същата година, през м. юни се омъжих. Съпругът ми произлиза от старо аристократично семейство, силно ненавиждащо комунистическия строй. Бракът и работата ми поставиха на изпитание цялата ми интелигентност, търпимост и чувствата ми. Успоредно на работата ми в Държавна сигурност бях и преводачка на делегации от различни нива, предимно правителствени. Включително Тодор Живков, Людмила Живкова, Ким Ир Сен и последната му съпруга и други. Положението, което имах, познанствата ми и работата, ми даваха възможност да проникна дълбоко в същността на социалиалистическата система. Имах възможност да познавам много влиятелни хора, да бъда свидетелка на събития, които разкриват морала и облика им при различни обстоятелства. Всичко това дооформи моя мироглед - напълно се обезверих в правилносттта на социалистическата система.

ЧЕТВЪРТАТА част е животът в емиграция, поточно в Америка. Разказът започва от пребиваването ни във Виена, където окончателно решаваме каква форма на изгнание ще приемем. Подробно съм описала преживяванията на сина и дъщеря ми (съответно на 19 и 21 години). Също така подробно съм описала постъпването в емиграционния лагер и престоят ни в "карантинната", т.е. разпределителната база на лагера.