Жажда за светлина

Първото издание на „Жажда за светлина" (1994) беше без предислов. Книгата е първата пълна биография на Никола Вапцаров. И подобно на Захарий Стоянов, който откровено пише в предговора си към „Христо Ботев - опит за биография" (1888), че влиза в нелеко съревнование с бъдещите биографи на Ботев, и аз се включих в дискусия е днешните и бъдещите летописци на Вапцаров.

Откъде набрах дързост да пиша за големия поет Никола Вапцаров? Може би. защото съм родена в неговото Банско, в чиито дворове надничат върховете на Пирин и се чуват илинденските песни па мурите. Може би, защото Вапцаровата къща беше на девет крачки срещу бащината. Орехът, който беше прилепнал до портата ни и днес висши огромни клони, а до него се въздига паметникът на поета. Може би, защото неговите роднини бяха и мои роднини. И те години след смъртта му обогатяваха детските ми спомени със своите разкази. Може би, защото неговите учители, двадесет години по-късно, бяха и мои учители, И навярно заради всичко това се сродих завинаги със светлата мечта на поета-животът да пане по-хубав и по-мъдър...

Завърших литература, защитих докторат на тема ..Творческият процес у Вапцаров" (1975) и издадох монографична книга за поета (1977). Постоянно чета и преосмислям написаното от него и за него. А за Никола Вапцаров са написани безброй страници. Без да изреждам заглавия и автори, ще спомена публикуваните няколко сборници със спомени от негови съвременници. Докладите от научните сесии на БАН са събрани в три тома. Издадени са сериозни монографии с биографични моменти. Отпечатан е архивен справочник, разполагаме и с „Ръкописното наследство на Вапцаров". Важно място заема книгата на майката Елена „За моя син” и книгите със спомени на съпругата Бойка.