Генко Генков

В юношеството си Генко е в непосредствен досег с природата и нейните състояния. В тези далечни години рисува с акварел, но впечатляват и портрети и етюди с молив и въглен, направени с изненадващо за възрастта му умение 1940 година напуска Бургас, за да следва в Художествената академия. Тук, като студент, среща една нова живопис, за чието съществуване не е подозирал. Сирак Скитник, Васил Бараков, Никола Обрешков. Вера Недкова. Запознава се творчеството на Ван Гог, Сезан, Гоген... Покорен от видяното, започва своя експеримент в изява на вродения си естетически критерий. Началото на едно творческо приключение, което продължава до края на дните му. Създадените от него платна ще се наредят сред най-добрите създавани в българската живопис.

През 1948 г. завършва Художествената академия в момент на политически диктат, която отхвърля отлични творци от художествения живот. Васил Бараков става шрифтописец, Вера Радкова - реставратор, Вера Лукова - певица в хор. Давид Перец имигрира в Париж.

„Тоталитаризма репресивно налага художествените произведения да отразяват историческия процес, изкривен през призмата на строго предписани идеологически правила за реализъм и натурализъм, предават действителността в сянката на едно партийно тълкуване. Несъгласието с наложените норми води до политически репресии. Александър Жендов вписан в графата „враг с партиен билет" е творчески и физически унищожен, разминалите се с по-леко наказание като изключване от Художествената академия Иван Ненов, Кирил Цонев и Борис Иванов, забрава на която е подложен Георги Железаров.