Живот през рисунката. Сцена и костюм

Изданието е двуезичено българо-немски албум за творчеството на Светлана Цветкова. Той съдържа репродукции на голяма част от нейните работи, както и текстове на Светлин Русев, Константин Илиев, Димитър Грозданов, Димитър Гочев и др.

Когато смъртта сложи така преждевременно край на нейния житейски път, Светлана бе несъмнено една от най-ангажираните българки в нейното изкуство, радваща се на изключителен успех в немскоезичния театър, ако не и изобщо извън границите на България.

Това, че творческото наследство на Светлана сега е намерило приют в Народната библиотека „Кирил и Методий”, също е част от нейното завръщането към корените и трябва да бъде разбирано като поклон както пред нейната личност и нейното изкуство, така и пред нейната родина. Към тази достолепна институция, както и към нейната ръководителка Боряна Христова, е отправена моята благодарност за тази висока чест, както и за старателното съхранение и представяне на повече от хиляда рисунки, безброй снимки и други материали.

Две изложби с работи на Светлана в София се радваха на голям отклик сред публиката: първата през 2003 г., с която даранието на Народната библиотека бе представено на обществеността, и после втората голяма изложба с повече от 400 рисунки и почти 100 фотографии през 2004 г. в Галерията на СБХ по случай 50-годишнината от рождението на Светлана. Най-значителен принос към тази изложба освен майката на Светлана, Росица Емануилова, имаха нейните най-близки приятелки, самите те изявени творци сценографката Чайка Петрушева и художничката Надежда Кутева.

Основното ядро на двете изложби е представено и в тази кратка монография. Включени са освен това и някои работи от българския й период, които открихме едва по-късно. Едно преживяване, което ни донесе голямо удовлетворение, бе че преподаватели със своите студенти по театър идваха да работят в изложбата. Ако събраните в Националната библиотека „Кирил и Методий” работи от време на време и занапред могат да достигат и вълнуват българската публика и да служат на българския театър, тогава Светлана би била щастлива. Нека тази кратка монография бъде принос към това.

Дирк X. Фрьозе