Поредицата "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература.

Най-значителното произведение на Пушкин, в което е отразен геният му на поет и мислител е романът в стихове Евгений Онегин — първият истински художествен и реалистичен роман, едно от най-крупните произведения в руската и световната литература през XIX век. Писан в периода от 1823 до 1831 година, романът отразява живота на Русия през 20-те години на миналия век. Белински го нарича енциклопедия на руския живот и във висша степен народно произведение.

Животът и делото на Пушкин характеризират руската епоха от 30-те години на миналото столетие. Поетът изразител на цялата прогресивна мисъл в крепостническа Русия през първата половина на 19 век. Роден на границата на два века — в самия край на осемнадесетия (на 26 май 1799 г. (нов стил — 6 юни) и загинал на 29 януари 1837 г. (нов стил — 10 февруари 1837 г.) — творил в първата трета на деветнадесетия, Пушкин се развива в епохата, характерна с буржоазно-демократични движения и буржоазно-национални революции в целия свят. За Русия, родината на поета, това е времето на крепостническия режим на Александър I и Николай I, крепени с насилие и жестока цензура. Робство и нищета на селяните и бедните класи в градовете — царствен блясък и разкош сред властвуващото дворянсгво — това е Русия по времето на Пушкин.

Написаните от поета произведения се отличават с тематично разнообразие, дълбочина и свежест на чувствата, с жизнеутвърждаващ оптимизъм, пропити са с красотата на руската природа, в тях проличава връзката на поета с народа.

Създател на руската национална литература, Пушкин утвърди реалистичното и направление и създаде забележителни образци от почти всички литературни жанрове — лирика, поеми, драми, разкази, повести, романи, приказки.

Изключително плодотворен четири годишен период за творчеството на поета си прекараните в откъснатото от всякакъв културен живот селце Михайловское. Тук са написани голяма част от Евгений Онегин и Борис Годунов, Вакхическа песен, На А. П. Керн, Зимна вечер и др.

Пътувато му из Кавказ, плод на което е произведението Пътешествие в Арзрум през време на похода 1829 г. — прекрасен образец на Пушкиновата художествена проза. Към края на 1830 г. поетът отива в бащиното си имение Болдино, където е принуден да прекара три месеца. Това време се оказва забележителен период в творчеството на поета. Сега са написани последните глави от романа Евгений Онегин, Повестите на Белкина, малките трагедии: Скъперникът рицар, Моцарт и Салиери, Каменният гост, Пир във време на чумата, Историята на село Горюхино, около 30 лирически стихотворения и редица критически и публицистични статии. Произведенията на Пушкин от това време свидетелствуват за пълната творческа зрялост на поета. Те се отличават със задълбочената си социална и философска проблематика, с реалистичната простота на формата, без всякакви външни ефекти. Широко са застъпени елементи от народното творчество — в приказките Цар Салтан, За попа и работника му Балда и пр.

Пушкин е написал и около 800 лирически стихотворения — извънредно богати по съдържание и разнообразни по форма. В стиховете му от младежките години звучат дълбоко патриотични мотиви. В тях поетът прославя победата на руския народ във войната срещу Наполеона (Възпоменания в Царско село). След завършването на войната обществената тематика в лириката на Пушкин придобива социален характер. Поезията му става зов за борба срещу крепителите на самодържавието, съчувствие към тежката съдба на заточените декабристи, вяра в победния завършек на тяхната борба в едно по-далечно бъдеще (Послание в Сибир, Арион, Към морето).

На родината и руската природа са посветени голяма част от стихотворенията на Пушкин (Загасна дневното светило, Есен, Облак).

В редица стихотворения поетът разкрива интимни чувства и преживявания, любовни вълнения, другарски чувства (На А. П. Керн, Обичах ви, Хубавица, Грузински хълмове спят в нощната мъгла).

Последните години от живота си Пушкин прекарва в Петербург. Тук пише Анжело, Медният конник, Историята на Пугачов, Дубровски, Капитанска дъщеря. По това време (1836 г.) започва и издаването на литературното списание Съвременник.