Поберки по пътя

Заех се да издам тази книга със себичното желание да съживя печатани през отминали години мои разкази, есета, стихотворения, очерци и радиопиеси. Подтик за тази идея ми даде големият син - оказа се, че той не е чел навремето много мои неща. Нямах навик да оповестявам в семейството всяка излязла моя публикация - дори не всички събирах. В раздумка със сестра ми Драга, преди да си отиде от този свят, искрено ме похвали: „Само ти не се вманиачи на тема писателка и пишеш за това, което познаваш и те вълнува". По-голяма похвала от тази не съм получавала. В едно от чудесните есета на Ефрем Каранфилов прочетох мъдра препоръка: писателят трябва да пише за неща, които познава в детайли, и за хора, които обича, в чийто живот е всаден светъл пример...

***

МАРИЯ РАДОНОВА, по баща Колчагова, е родена през 1928г. в гр. Банско, близначка - има брат Димитър, и по-голяма сестра Драга. Детството и юношеството й минават в подножието на Пирин, във възрожденско Банско, от чиито порги тръгват трима великани на българския дух - Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Никола Вапцаров.

Завършила е руска и славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Защитила е докторат в Института за литература кьм БАН.

Работила е като гимназиална учителка, столичен инспектор, университетска преподавателка. Била е редактор в литературната редакция на БНТ и радиодраматург в БНР, участва в Писателската група към Български профсъюзи, преди да се пенсионира. Член е на СБЖ.

Пише и публикува поезия, литерагурнокритически статии, есега, художествено-докумен гални очерци и радиопиеси.

Авгор е на книгите: „Пирински песни", „Звезда Зорница", „Творческият процес у Вапцаров", „Творческият път у Вапцаров", „Жажда за светлина", „В подножието на Перун", „Неугаснали све-тилници", „Високопиринци", „Поберки по пътя".

Има двама сина, пет внука и седем правнука.